На пръв прочит може да ни звучи страхотно.

Развитието на технологиите и индустрията прави животът ни по-лесен.

Ако преди баба ти е ходила 5 км. до най-близката поща, за да изпрати писмо до дядо ти, което той от своя страна ще прочете след 5 седмици, то днес подобно усилие няма смисъл.

Абсурди като човек с 32 микрочипа в тялото, който плаща безконтактно с робствената (не знам как стана тази грешка, но ще я оставя :D) си ръка, можем да поглеждаме с усмивка и леко учудване днес, но скоро може и да ги виждаме около нас.

Коли, които се управляват сами, защото за да ги караме сами ще е твърде опасно (по статистика на някой престижен източник).

Искам да видите как изглежда този с 32-та микрочипа, намерете си го сами и се запитайте така ли искате да изглеждат децата ви? (Не искам да го слагам тук, да не ми загрозява статията).

Не знам дали това е планът на някого и кой има полза от това хората да заприличат на киборги. Не знам дали някой умишлено налага този начин на живот като еталон за подражание, или ние сами се навираме в устата на звяра.

Всички сме в мрежата без значение дали виждаме фините ѝ нишки или не.

Но...

Когато знаем нещо, когато сме усетили, че това нещо ни тласка напред, събужда ни и ни прави по-добри хора, тогава просто да знаем не е достатъчно!

Излезте навън, както от домовете си, така и от умовете си, погледнете отвъд, приложете това което знаете и усещате. Резултатът винаги ще е невероятен, защото да бъдем хора значи да общуваме и да разбираме другите. Нещо, което един киборг няма как да усети.